Красноярск (Krasnoyarsk)
Градът е основан от казаци начело с войводата Андрей Дубенский през 1628 г. в междуречието на река Кача и Енисей като военно укрепление Красний, по-късно наричано Красний Яр. Статут на град получава през 1690 г. Заедно с Канск на изток, той образува южната граница на руската експанзия в басейна на река Енисей през 17 век.
Селището претърпява бурно развитие, след като е свързано със Сибирския тракт през 1735 г., който го свързва с останалата част от Руската империя. През 1749 г. метеорит с маса около 700 kg е намерен на 230 km южно от Красноярск. Той е изкопан от Петер Симон Палас през 1772 г. и е превозен до Красноярск, а по-късно до Санкт Петербург. Красноярският метеорит е важен, тъй като е първият изучен паласитен метеорит, както и първият ецнат метеорит.
През 1822 г. Красноярск става административен център на Енисейската губерния. По това време той е център на казашкото движение в Сибир. През 1863 г. е открито параходно пристанище на река Енисей, както и телеграфна станция. През 1892 г. е създадена телефонна централа. Към края на 19 век градът вече разполага с няколко завода. Той продължава да се развива, след като е свързан с железопътна линия през 1895 г., а в областта са открити залежи на злато.
В Руската империя, Красноярск е едно от местата, където са изпращани политическите изгнаници. Тук са изпратени осем декабристи от Санкт Петербург след провалилото се Декабристко въстание. След Октомврийската революция през 1917 г., по време на петилетките в града биват построени многобройни заводи, произвеждащи машини, хартия, водна електроенергия.
През 1934 г. е образуван Красноярски край, а Красноярск става негов административен център. По време на управлението на Сталин, Красноярск е превърнат във важен център на лагерната система ГУЛАГ. Най-големият трудов лагер в областта е „Краслаг“, действал в периода 1938 – 1960 г.
По време на Втората световна война, многобройни заводи са евакуирани от Украйна и западните части на Русия в Красноярск и околните градове, което стимулира промишления растеж на града. След войната продължава укрепването на местната промишленост, като се създават главно металургични заводи. През 1958 г. е открита трамвайна линия, а на следващата година – тролейбусна. През 1980 г. е открито международното летище на града.
Към края на 1970-те години близо до града е построена фазирана антенна решетка. Тя е демонтирана през 1992 г., тъй като нарушава Договора за ограничаването на системите за противоракетна отбрана, подписан между СССР и САЩ.
След разпадането на СССР и началото на приватизацията в страната, много от големите заводи и фабрики са присвоени от олигарси, докато други обявяват банкрут. Икономическият преход води до голяма вълна от безработица.
В днешно време, текат работи по построяването на метро в града, което се очаква да бъде открито през 2024 г.
Карта - Красноярск (Krasnoyarsk)
Карта
Страна - Русия
Национално знаме на Русия |
Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 km) и Тихия океан (12 280 km). Има излаз на Каспийско море (920 km), Азовско море (672 km), Черно (430 km), Балтийско (135 km), вкл. Финския залив (540 km). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от обитаемата площ на Земята. Използва 11 часови зони. Със 146 млн. души население тя е 9-а страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ. Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада. Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света, а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
RUB | Руска рубла (Russian ruble) | ₽ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
KV | Коми език (Komi language) |
RU | Руски език (Russian language) |
TT | Татарски език (Tatar language) |
CE | Чеченски език (Chechen language) |
CV | Чувашки език (Chuvash language) |